Афганистан

Всичко започна, когато скъсах с едно момче. Той беше готин, но не ме обичаше. Аз него също не го обичах. Тогава видях снимките на сегашния ми приятел в един сайт за запознанствата  и написах коментар. Нещо от сорта на "сладур {} ". Пос

Всичко започна, когато скъсах с едно момче. Той беше готин, но не ме обичаше. Аз него също не го обичах. Тогава видях снимките на сегашния ми приятел в един сайт за запознанствата  и написах коментар. Нещо от сорта на "сладур {} ". После той също ми написа коментар. Не помня какво точно. (Нека уточня, че с него се познаваме от миналото лято, но не сме комуникирали... даже и здрасти не си казвахме.. за мен той беше просто поредното момче). Е...започнахме всеки ден да си пишем коментари в сайта. Комплименти. Сладки изказвания.., но само така.. приятелски. След време той беше поискал скйпа ми от една моя приятелка. Започнахме да си пишем всеки ден. Обикновени неща "как си", "какво правиш", "каква музика слушаш"...
Започвах да се влюбвам и го усещах. Имах нужда да го видя. Изпитвах странно усещане, когато ме лъскаеше с думи.

И така.. в един слънчев ден се уговорихме да се видим в една детска градина. Бяхме много деца. Преди да отидем там с една приятелка го видяхме. Той ме беше предупредил, когато го видя, да не го отминавам и да кажа "здрасти". Каза ми, че след малко ще дойде. Отидохме там и седнахме в беседката. Всички знаеха че съм го харесала. Той дойде. Там беше и бившия ми (момчето, което споменах по-горе). Той най-много ме притискаше. Казваше ми да седна до него и на него му казваше да седне до мен.

Поседяхме малко при другите, когато той ме попита дали искам да отидем на стадиона. Още не бях казала, че ми се ходи и вече трима човека казаха, че ще дойдат с нас. Тръгнахме, но точно когато излизахме от детската той каза на другите да се разкарат. Нещо от сорта "Махайте се, за какво сте ми вие.. само тя ми трябва".

Тръгнахме към стадиона, но той каза да отидем в парка, защото на стадиона имаше мнохо хора. Усамотихме се в парка и започнахме да си говорим. Опознавахме се. Точно когато стана интересно наще ми се обадиха да си ходя. Той предложи да ме изпрати. Съгласих се. Точно пред нас той ме спря. Каза "Чакай! Трябва да те питам нещо...". Аз го погледнах. Попита ме дали искам да бъда с него. Отговорих с едно твърдо и ясно "Да!". От начало той не можеше да повярва. Аз също. Целунах го. Прегърнах го и се прибрах.След това отново си писахме по скайп. Бях много щастлива.

В началото на връзката ни си мислех, че това ще бъде поредната игра на чувства. Нали знаете 1-2 седмици и после "Аре чао, беше ми приятно.". След време започнах да му вярвам. Казваше ми, че ме обича доста пъти и го правеше в очите ми. Тогава разбрах какво е любов.

От тогава споделям всичко с него. Той е един от най-добрите ми приятели...и нещо повече. Обичаме се вече два месеца и се чувствам прекрасно. Имам чувството, че съм направила правилния избор.Искам да прекарам живота си с това момче.

ОБИЧАМ ГО!

П.П.-аз съм на 14, той на 16... Автор: Александър Ненов